понеделник, 7 април 2014 г.

ИЗКУСТВОТО "ТОПИАР"

Топиар е изкуството да се създават фигури и надписи от живи растения и храсти. Класическото определение изразява декоративно оформяне на дървета и храсти чрез подрязване, така че, да се получат разнообразни геометрични фигури. За целта се използват шаблони и специални ножици или дори- само желание и време. Топиарът е познат на човечеството от векове, като самата дума произлиза от латинската "topiarius" и всъщност има две значения. От една страна, това са растения, които приспособявайки се към създадените им условия, приемат определени форми по време на растежа си. С годините обаче хората започнали да определят като топиар всички растения, които са оформени по подобен специфичен начин.
Днес, топиар може да се срещне в големите и богати на зеленина градини и паркове, където са създадени условия за неговото поддържане. Всъщност, някои определят това изкуство като хоби, което да упражняват в собствената си градина. Мащабите на една фигура са произволни- от декориране на саксийни цветя до проектиране на мащабни цветни инсталации. 
Топиарът е свободно изразено изкуство, за което не съществуват определени граници или стилове, достатъчно е само въображение. Растенията, които се използват може да са както вечно зелени храсти- чемшир (Buxus Sempervirens), овалнолистно птиче грозде (Ligustrum ovalifolium), лъскав нокът (Lonicera nitida) и други, или както е модерно напоследък- чрез добавяне на цветя. 
Изкуството топиар придава не само уют и буди възхищение от обстановката, но и е приятно за очите и създава добро настроение!! 

четвъртък, 27 февруари 2014 г.


 ВЕЛИКИТЕ МОМЕНТИ


http://petel.bg/Kak-edin-taksimetrov-shofor-ni-dade-urok-po-choveshhina__63670

"Всички си мислим, че нашият живот се осмисля около велики моменти. Но великите моменти често ни намират неподготвени и са все красиво опаковани в онова, което другите смятат за нещо мъничко и незначително." 


Така завършва статията,  трогнала всеки, отделил време да я прочете. Така завършва историята, която скептиците отричат, а мечтателите препрочитат отново и отново. Истина или не, колко е трудно да повярваме, че такива хора, "добри" хора, както някои ги наричат, съществуват. Колко е трудно да повярваме в безкористната любезност един към друг, забравили значението на думата "човечност". 
Истина или не, всъщност няма значение. По- важното е да не си затваряме очите за добрите дела, да не подминаваме възможността да бъдем хора, да не спираме да се усмихваме на малките неща, да не се вглъбяваме в проблемите си, но да бъдем такива, каквито искаме да ни запомнят!